Всеки от нас знае, че притежава силни страни, и ако бъде изправен пред въпроса кои са те (и успее да преодолее евентуалното си неудобство от самоизтъкване и нескромност) – вероятно би могъл да посочи поне две-три. В същото време обаче повечето от нас изобщо няма да се затруднят да предоставят предълъг и подробен списък на така наречените си слабости – та нали все пак именно върху тях сме фокусирани в по-голямата част от времето! И то не защото сме негативни и потиснати хора, а заради убеждението, че са онова, което трябва да “поправим” в себе си, дори може би изцяло да премахнем и подменим, и успеем ли – вече няма да съществуват пречки между нас и онзи истински пълноценен живот, за който бленуваме, живян от една наша много по-добра, смислена и щастлива версия.
Такава наша версия действително съществува, но пътят към нея не е през махането на парчета от себе си, а точно обратното, през приемането и интегрирането им. Да ги приемем – не с примирение, а с благодарност и любов, не защото нямаме друг избор, а защото така наречените ни слабости не са нищо друго освен наши суперсили, които все още не сме овладели! Те носят огромен енергиен заряд, който докато се опитваме игнорираме (или ненавиждаме) е способен на купища поразии в живота ни, но когато се свържем с него – променя посоката си на действие, запазвайки цялата си мощ.
Какви точно са суперсилите ни зависи от много неща, но както е и в историята на всеки супергерой – придобиването им се корени около някакви събития и обстоятелства в детството ни. В ранните си години сме били изправени липси и травми, които са били неразрешими за тогавашната ни когниция и силната ни устойчивата природа се е намесила, развивайки в нас защитни (и много ефективни!) механизми. Неусетно те се превръщат в част от идентичността ни и характерови особености, които на един по-късен етап в живота ни и една друга действителност, се оказва, че много повече ни пречат, отколкото ни помагат – освен ако съзнателно не се заемем с тях и адаптирането им до отново полезни за нас.
Това, че не сме неопитни супергерои в собствения си живот далеч не е преувеличение. Вероятно всеки от нас познава героя на Хълк – вследствие на експериментите на амбициозния си баща той развива автоматичната реакция под влиянието на емоционален афект да се превръща в чудовище, което неконтролируемо мачка всичко и всички по пътя си. До момента, в който не осъзнава, че вместо да се страхува от собствената си ярост е способен да я канализира силата ѝ и да я използва съзнателно.
И така, могат да бъдат разграничени 5 основни типа характери (или супергерои!) – с техните съответни сили (или характерови структури), какво обикновено ги е формирало и какво се случва, ако не се научим да ги обичаме и владеем.
Стратег – Силата да твори
Неговите суперсили са в обективното наблюдение на света, дълбочина в мислите и усещанията, огромен творчески потенциал и заряд от идеи. Всичко това той случва през една много мощна интроективност – но в същото време има и една здрава връзка с околните, през която споделя вътрешното си богатство и мащаб на визията.
В своята крайност, тази енергия се проявява в едно оттегляне от външния свят, скриване дълбоко в себе си, избягване на всякаква свързаност и чувстване.
В основата на всичко това обикновено стоят родители, които нямат особено голям вътрешен емоционален диапазон или са неспособни да го проявяват (затворени, въздържани), а също е възможно да са били и целенасочено дистанцирани, отхвърлящи, непредсказуеми (например с цел наказание) – и така потребността на детето за изграждане на емоционална връзка и разбиране остава неадресирана.
Лечител – Силата да усеща
Суперсилата му е в капацитета за любов, нейното провеждане и отдаване към другите – и то там, където е най-необходима. Такъв човек има изключително развита чувствителност към енергията на околните, доверие както в тях, така и в себе си, и способност за свързване.
Когато тези сили са извън контрол, човекът става жертва на нуждата да се закачи за значимия друг – не като вътрешна потребност, породена от протичането на любовта, а като единствен възможен вариант за емоционално оцеляване.
Това преживяване на самотата като гибел и съответно страхът от изоставяне се обуславят от преобгрижващи и тревожни родители, които в стремежа си да предпазят детето са възпрепятствали естествените му процеси на формиране увереност в себе си и собствените способности, а оттам – и на автономност като възрастен.
Друг възможен вариант е емоционално дистанцираната семейна среда (подобна на описаната по-горе за Стратега), която е оставила празнина в потребностите за любов и свързване.
Алтруист – Силата да помага
Той има огромен ресурс за споделяне с другите, притежава умението и готовността да откликва на нуждите им, да се грижи, да оказва помощ – без очаквания и без да нарушава собствената си цялост.
Именно когато личността не е овладяла тези способности, тя се губи като такава в стремежа да удовлетвори отсрещната страна в нейните чувства, нужди, желания и да получи одобрението ѝ на всяка цена. Това може да е за сметка и на собствените, и на чуждите граници, а неуспехът лесно преминава в агресия – както към себе си, така и към другите.
Историята на детството в подобни случаи е пропита от родителски очаквания, правила и цели, без никакъв оглед дали и как те се съвместяват с личността на детето. Единствено стриктното им изпълнение е водело до получаване на любов и подкрепа, което е довело до пожертване на части от оформящата се идентичност.
Лидер – Силата да води
Неговата суперсила е в дълбоката харизматичност, чрез която по много естествен начин умее да увлича другите, да ги вдъхновява и води – задача, която изглежда примамлива, но и има своите огромни отговорности, за които той е готов.
Когато на тази енергия ѝ липсват здрави граници, тя може да бъде изключително опасна и разруштелна, приемайки формата на свръхконтрол и доминиране (нарцистично-психопатно през директното налагане или манипулативно през съблазняването). Резултатът е не лидер, а тиранин с липсващи концепции за уважение, поети обещания, права на другите и т.н.
Възпитанието на такъв човек е било в среда на свръхразглезеност и липса на култивиране на дисциплина, на способности за справяне с трудности и разрешаване на конфликти, които са ключови за взаимодействието със заобикалящия свят – и така формирането на чувство за превъзходство се е оказал единственият възможен механизъм, заместващ тези умения.
Друга възможна етиология на този характер е едиповото/електрино съблазняване от страна на родителя, който на несъзнателно ниво търси задоволяване на нарцистичните си нужди през възпитаване и отглеждане на момчето на мама/ момичето на татко.
Воин – Силата да постига
Той притежава изключителна воля, дисциплина и издръжливост, благодарение на които е способен да преминава през всякакви житейски изпитания и трудности. Това той прави не самоцелно, а единствено средство към едно смислено и радостно съществуване.
Тези суперсили притежават с голям заряд, който неовладян лесно поставя човек в капана на перфекционизма, морала, избягването на грешките на всяка цена и очакване за същото от околните. Спазването на правилата се оказва висша цел – за сметка на собствените и чуждите емоции, на удоволствието, щастието и живеенето изобщо.
Не е изненадващо, че детството на такъв човек е било една сложна матрица от всевъзможни изисквания и правила, налагани дори с цената на потенциално насилие – необходимост, за да бъдат стриктно спазени, а всякакви импулси да бъдат потиснати.
В заключение, важно е да се направи уточнението, че това разделение по характери е условно (макар и да се предполага да е ясно за всеки рационално мислещ човек) и в голяма част от случаите става дума за комбинация от една или повече черти и способности. Полезността е не в това да сложим етикет на себе си или другите, а да имаме яснота относно посоката, в която би било най-смислено да работим по вътрешния свят, да се свържем с потиснатото и да го развием до пълния си потенциал.
Струва си да се замислим, е че няма супергерой с лека история и пътят му по овладяване на себе си никога не е без трудности и обрати – но е вълнуващо приключение, което си струва. И то не само заради собствените му потребности, а най-вече защото светът се нуждае от него в цялост и всичко онова, което има да даде.
Дори да можехме, наистина ли бихме избрали да се откажем от суперсилите си и да бъдем обикновени и пасивни наблюдатели на живота?
Беатриса Аврамова 