Неврозата е онова емоционално и/или телесно състояние, което обикновено е и причината да бъде потърсен психотерапевт – под формата на паник атаки, генерализирана тревожност, социална фобия и т.н.
Обикновено клиентът възприема симптомите като враг, като заслужено или незаслужено наказание или дори изпитва вина от това, че ги има – вариациите са много, но в Естествената Психотерапия избираме да разглеждаме тези състояния като възможност за учене и дори се отнасяме към тях с любов и благодарност. За много хора това звучи абсурдно и парадоксално, само че тук не става дума за третиране на неврозата като цел, която сама по себе си води до решения или пък по някакъв начин задължително възвисява през страданието – но и не се стремим единствено към самото “оздравяване” и премахването ѝ.
Целта ни в психотерапевтичния процес е да съпътстваме човека в откриване на това кои са липсите, които тази невроза осветява – като в течение на работата с тях състоянието и симптомите отслабват и изчезват по един естествен начин, вече изпълнили функцията си. Или иначе казано, невротичните състояния са сами по себе си симптом, който насочва вниманието към по-големия и важен проблем – така както ако забележите, че цветът на очите ви е леко пожълтял, е добре да изследвате витамините, черния си дроб, панкреаса и т.н., а не да си купите цветни лещи.
По тази причина една от най-важните задачи на Естествения психотерапевт още в самото начало на работата с клиента е да му помогне в това да премести собствения фокус от “Това не трябва да ми се случва”, “Не е честно” и т.н. към “Защо ми се случва?”- и то “защо” с насоченост не към света, съдбата и собствените действия в миналото, а към вътрешния свят, игнорираните страхове и неудовлетворените потребности – тоест “На какво се опитва да ме научи?“, “От какво се опитва да ме предпази?“.
Последният въпрос не е случаен – невротичните състояния понякога могат да бъдат и реакции на тялото и психиката ни, които всъщност се опитват да ни съхранят, да ни предпазят от някакви още по-трудни и мъчителни за нас емоционални и телесни усещания. Така например депресивните състояния често са резултат от една неразрешена тревожност, която в даден момент става невъзможна за понасяне не само психически, но и физически.
Тези защити сами по себе си имат своите недостатъци и не сработват добре за нас в дългосрочен план – но когато ги видим като такива вместо като дефект, грешка или наказание, сме способни да приемем себе си в цялост и да намерим онези решения и модели, които в дългосрочен план са по-добри и здравословни.
Може да нямаме силата радикално да променим същността си, но се оказва, че не е нужно – понякога може това да е, което искаме, но всъщност не е онова, от което наистина имаме нужда.
Разполагаме с много по-голяма и ценна сила – да избираме отношението към себе си и всичко, което сме. А така неизбежно променяме онова, което ще проявим в живота си – както към другите, така и към самите нас!
Беатриса Аврамова 