Холистичността* в естествената психотерапия е свързана както с творческото комбиниране на различни психотерапевтични направления и способи, с адресирането и на психическото, и на телесното, така и с едновременната работа по симптомите на клиента и неговия характер – както и със самия този характер и начина, по който търсим оцялостяване на привидните противоречия в него. Свързана е дори и със самият психотерапевт и неговата интегралност като личност.
Различни парадигми и методи
В психотерапията (пък и в живота изобщо) са много малко проблемите, които могат да бъдат решени само по един начин – и то не в смисъл, че съществуват много алтернативи, а че обикновено е нужно комбинирането на няколко от тях, които трябва да се случат едновременно или последователно. Когато отглеждаме растение, не можем само да го поливаме, само да го излагаме на светлина или само да му сменяме почвата – необходимо е да правим всички тези неща, и то не хаотично, а с определен ред и времетраене, продиктувани както от здрава логика, така и от нашата преценка (за конкретното растение, климатичните условия в момента и т.н). Точно по същия начин естественият психотерапевт нито комбинира различните методи еклектично и на случаен принцип, нито използва стриктен алгоритъм – терапията е творчески процес, който се развива спонтанно и интуитивно като е стъпил на основите на здравата логика и знания, но без да им робува. Или иначе казано – холистичен и себенадхвърлящ се.
Основните направления, които естествената психотерапия ползва, са аналитичните (работа с несъзнаванотo), когнитивно-поведенческите (връзката между мислене, емоции, поведение), хуманистичните (самопознанието и личностното израстване като висши цели), психотелесните (работа с ума и емоциите през тялото, блокажите му, дишането), както и тези, свързани с медитация.
Дори и като терапевти да сме по-големи привърженици на един или друг подход, основният ни стремеж е да видим човека пред нас в цялост, отвъд маските и егото му – а това няма как да е възможно, ако в същото време собственото ни его е настойчиво фокусирано в една единствена парадигма или метод.
Клиентът като цялостна личност
Холистично разглеждаме и самия човек – той не се изчерпва единствено със състоянието си, характера или миналото и детството си. Като терапевти се стремим да формираме възможно най-пълната картина за него – симптоми (психични, емоционални и телесни), личностни черти и маски, настоящи житейски обстоятелства (работа, семейство, връзка, приятелства, хобита), режим (сън, хранене, движение), медицинско състояние (здравословни проблеми, кръвни изследвания, хормони, витамини).
Не би било възможно да работим само когнитивно и поведенчески с клиент, докато той се тресе от симптоматиката си, или само дълбинно и аналитично, без да се интересуваме от текущите му неразрешени житейски проблеми. В крайна сметка за да бъде терапевтичната работа успешна не е достатъчно да се постигне промяна в мисленето и разбиранията, нужно е да има и промяна в живота, в начина на живеене – тоест промяната да е и вътрешна, и външна, и то хармонична с това, което човекът е и иска да бъде.
Състояние и характер
В естествената психотерапия комбинираме в едно холистично цяло работа както по разрешаване на състоянието и симптоматиката, така и по характеровите аспекти, които стоят зад него. Случваме тези два процеса едновременно, защото симптоматиката, особено невротичната такава, е почти винаги сама по себе си проявление на един по-голям и дълбинен проблем, който няма да се разреши само с нейното адресиране – но и от друга страна телесното и емоционално страдание в никакъв случай не е цел само по себе си, дори понякога е нужно първо то да бъде поне малко облекчено, за да може да се осъществи ефективна работата по характера. Директното адресиране на неврозата се случва през дидактиката (не просто помагаме на клиента за облекчване на симптоматиката, а му даваме методи и инструменти, които го учим как да използва сам), а това на характеровите аспекти – през диалектиката (достигане до страховете и слабостите, тяхното преживяване, приемане и интегриране в личността).
Добро и зло
Във връзка с казаното по-горе – стремим се именно към интегриране на страховете, а не бягство от тях или примирение. Страховете имат не само на какво да ни научат, но и какво да ни дадат – във всяка слабост, която виждаме като зло, се съдържа и някакъв добър потенциал, силен аспект, който когато извлечем и вложим в себе си ставаме още по-цялостни и пълноценни.
За да успеем, на първо място е нужно да осъзнаем, че доброто и злото, положителното и отрицателното, са в холистично единство, което изгражда тъканта на самия живот. Безсмислено да отричаме съществуването на злото и онези дори и малки части от него, които носим в себе си – да го приемем изобщо не означава да сме му подвластни, а напротив, точно тогава имаме силата да го балансираме с мощния си заряд на доброто.
Терапевтът като цялостна личност
Ако се върнем на аналогията от началото с отглеждане на растения – и там, в психотерапевтичния процес, действията ни не са сбор от случайни хрумвания, а стъпват на задълбочени теоретични познания и непрестанно учене по темата, на логика и способност за преценка на конкретната ситуация и случай, много фин усет и интуиция, както и богат опит. Той е преди всичко житейски – за да можем да бъдем по-близо до състоянията и трудностите, с които клиентите идват при нас, като освен това не само сме минали през подобни, но и сме ги отработили поне до някаква степен, интегрирали сме ги в себе си като стъпки от процеса за постигане на едно душевно и личностово холистично цяло. Колкото повече се случва този процес (а той продължава през цялото ни съществуване), толкова повече разширяваме капацитета си за емпатия, която именно е същината в психотерапията.
Всичко останало (голям интелектуален капацитет, житейски опит, научни познания и т.н.) са само помощни средства. Естественият психотерапевт като оцялостена и здрава личност, провеждаща любов – това е неговата основната роля на професионалист и мисия на човек.
———
* Чисто етимологично думата “холистичен” датира от 20-те години на ХХ век – за първи път е използвана от Ян Кристиан Смутс – южноафрикански генерал, политик и философ, който описва с нея вижданията си за начина, по който е организиран светът около нас: “тенденцията в природата да формира цялости, които са по-големи от сумата на частите си, посредством креативна еволюция”.
В корена на думата стои гръцкото holos – “цял”, “цялостен”, което е и значението на английската дума whole, звучаща много подобно. Заедно с това, може да бъде открита връзка и с holiness – “свещеност”, през значението за цялост, неприкосновеност.
Или иначе казано, холистичност е функционална цялост, чиито значение и качества не могат да бъдат обяснени с тези на съставните ѝ части – а това описва изключително добре същината на естествената психотерапия.
Беатриса Аврамова 