Позитивните мисли и различните видове позитивни практики и утвърждения със сигурност могат да бъдат много полезни, тъй като съдържат силен заряд за промяна на нагласите ни и имат потенциала да повлияят върху начина, по който се чувстваме. За съжаление обаче, когато се говори за позитивно мислене, обикновено не се правят няколко изключително важни уточнения.
Адресиране на причината, а не само на симптома
На първо място, това, че сме изпълнени с тревоги и умът ни е зает с негативни мисли и неблагоприятни сценарии повече, отколкото ни се иска, не означава, че те са причината за дискомфорта ни. Всъщност мислите са проявление на различните процеси, протичащи в нас, техен резултат, и са по-скоро един от индикаторите за онова, което се нуждае от нашето осъзнаване, приемане и адресиране.
Замяната на “негативни” с “позитивни” мисли е неефективна като главна стратегия за справяне, тя е само един възможен инструмент. Категорично има ползи от това да включим в ежедневието си практики за писане или казване на положителни себеутвърждения, настройки, благодарности и т.н., но ако спрем до тук, би било крайно недостатъчно. Защото зад негативните мисли има причини – като травми, маладаптивни базови убеждения, тревожност. Те от своя страна са свързани със завишени нива на активация на нервната система – тя е в режим на готовност за справяне с опасности много по-често, отколкото в действителност е необходимо, или дори постоянно е в този режим.
Ако не анализираме и адресираме причините зад негативните мисли, а просто ги заменим с положителни – същите тези причини ще намерят друг начин да си проправят път към нас и да привлекат вниманието ни към същинския проблем.
Приемане на себе си в цялост
Често ние се идентифицираме с мислите си и така слагаме знак на равенство между съдържанието им и самите себе си, например щом току що ми мина през ума, че искам и аз да съм успешна/самоуверена/богата/слаба/ като еди-кого-си означава, че съм завистлива; или щом обикновено си мисля за най-лошия възможен сценарий, значи съм негативен и потиснат човек. По същия начин обаче можем да се индетифицираме и с положителните си мисли, и това е също толкова неблагоприятно за нас, защото означава, че се разглеждаме през черно-бял филтър – аз съм добър или лош, позитивен или негативен, социален или затворен в себе си. А това винаги ще бъде недостоверно отражение на действителността, тъй като сме изградени от множество различни части, способни да се проявяват в разнообразни емоции и поведения, да се трансформират и преливат. Да се стремим да мислим единствено положително е ограничение на собствената ни природа, на самата ни същност.
Не можем да изберем да имаме само определен тип мисли, точно както не можем да изберем да преживяваме само определен тип емоции (“хубави”, но не и “лоши”). Ако се опитаме да го направим – изключваме потенциала, който всички те неизменно съдържат.
Механизмът “мисли – емоционална реакция”
Проблемът, свързан с негативните мисли, обикновено идва не от тяхното съдържание, а от това, че имаме емоционална реакция на това съдържание – или иначе казано ние не просто ги мислим, а и ги преживяваме, интензивно и многократно.
Всъщност така наречените негативни мисли имат своя роля и полезност. Ако ни предстои да проведем важен разговор/ да направим голяма инвестиция/ да сменим работата си, е не само безвредно, но дори и наложително да помислим предварително какви са различните неблагоприятни сценарии, включително най-лошите такива, и да преценим за кои от тях да планираме стратегии за действие, в случай че се реализират. Обратното би било безразсъдно и лекомислено.
Именно на това ни учи и стоическият подход – да се подготвим за най-лошото като го проиграем на ментално, но не и на емоционално ниво. По този начин е по-вероятно да избегнем както вътрешна и външна криза, ако то все пак стане факт (а това неизбежно се случва все някога), така и излишни притеснения. Целта не е да стоим в постоянно очакване за поредното разочарование, а напротив – да имаме положителна нагласа, която обаче да не нарушава здравата ни връзка с действителността и факта, че не я контролираме еднолично.
Ограничената сила на мислите ни
Факторите, които оказват влияние върху оформянето на действителността ни, са изключително много, комплексни и често трудни за проследяване на причина и следствие. Със сигурност и ние сме един от тези фактори, но е добре да си напомняме, че ролята в живота ни е ограничена. Не бива да изпадаме в крайност и да вярваме, че всичко, което си помислим или повтаряме сутрин пред огледалото, ще се изпълни или вече е факт.
Ако всяка сутрин си повтарям, че днес ще ми се случват хубави неща (защото ги заслужавам, защото работя усърдно за тях, защото се грижа добре за себе си и околните), това ще окаже влияние не толкова върху това какво ще ми се случва днес, колкото върху начина, по който ще го възприема.
Също така нагласата и мислите ни са само един от аспектите на ролята, която имаме в собствения си живот. Истинската промяна може да настъпи единствено когато са налице и конкретни действия, които да са в съответствие с потребностите, ценностите и нагласата ни.
Не замяна, а добавяне
Включването на практика на благодарност в деня ни със сигурност би имала благотворно действие върху възприятието ни за действителността, а оттам и върху начина, по който се чувстваме. Ако обаче го правим с нагласата, че нещо в нас е “погрешно” и за да се “оправим” трябва да махнем от себе си едни мисли и на тяхно място да инсталираме други – резултатът няма как да е устойчив в дългосрочен план, тъй като осъждането и отхвърлянето на аспекти от собствената ни същност е не само негативно, но представлява и най-голямо насилие, което сме способни да извършим над себе си.
Здравословният стремеж е свързан с това не какво да махнем, а какво ново да добавим – когато систематично прилагаме подобни практики, ние си позволяваме различна гледна точка към себе си, към онова, което имаме, което е важно за нас, и към живота като цяло. Така култивираме нови нагласи и модели, които лека полека изместват старите, вече не особено добре служещи ни. Именно трансформационната сила на този процес е онова, което намалява тревожността ни – а не механичната замяна на един вид мисли с други.
Натрапливи мисли
Допълнително уточнение може да бъде направено за така наречените натрапливи мисли – специфични ментални конструкти, които са един от възможните симптоми при обсесивно-компулсивно разстройство. Обикновено те са негативни по съдържание, но преди всичко са такива по отношение на ефекта, който имат върху психичния свят на човек.
ОКР е обширна тема, която е добре да бъде разгледана отделно и по-обстойно, но в контекста на позитивното мислене най-малкото, което си струва да се отбележи, е че при това състояние замяната на натрапливите мисли с положителни (например “Не, нищо лошо няма да се случи с никой от семейството ми, всичко ще е наред, сега ще си припомня щастливи моменти”) не само не е ефективно по изброените дотук причини, но и би задълбочило проблема. Самите положителни мисли стават постоянно присъстващи и държат индивида в зависимост и трескавост, като така всъщност се превръщат в натрапливи и в част от порочния кръг.
Ефектът, който би имало смисъл да търсим, не е подмяна на мислите и чувствата ни, механична промяна на поведението ни или преобразяване на характера ни, а да се намираме в хармония със себе си, да приемаме всички свои части и аспекти, да се отнасяме към тях с разбиране и състрадание, вместо с осъждане и неприязън. Това не само че не противоречи с импулса ни към развитие, а напротив, подхранва го и ни дава възможност да разгръщаме потенциала си във всички онези посоки, които сме смятали за невъзможни.
Ако тази тема те вълнува и имаш въпроси по нея или друг казус за разрешаване – можеш да се свържеш с мен в скайп, фейсбук или по имейл.
Повече детайли за консултациите, които провеждам, можеш да откриеш тук.
Беатриса Аврамова 